С ясното съзнание че в клипа се използва чуждо авторско право,
и с цялото ми уважение към Александър Вутимски, чийто стих използваме,
към Недьо, който създаде тази песен,
и с поздрав към мислителите, създали АCTA, SOPA и всички други знайни и незнайни споразумения и закони, ограничаващи полета на човешкия дух:
©1997, Калин Мирчев (вокал), Кирил Кирков (китара и вокал)
Записано в Учебния Театър на Пловдивския Университет
Александър Вутимски
САНТИМЕНТАЛЕН МОНОЛОГ
Аз тъгувам за тебе. Не виждаш ли? Аз съм сам, остарявам безшумно.
И отдавна разбрах, и отдавна узнах, невъзможно е
да се боря, да страдам, да се радвам така, както другите,
да не бъда безполезен пияница, пропаднал младеж и безделник.
Затова, в тиха утрин, когато се съмва над къщите,
аз ще седна на прага, ще гледам дърветата, слънцето,
Ще помилвам прозореца тихо, после сам ще налапам дулото.
И ще чуя за сетен път звук, кървав звук… когато полека се съмва.
Няма коментари:
Публикуване на коментар