За неинформираните решения и иронията на съдбата...

Днес, под душа, сутринта,... се замислих за това как лесно и без много да се замисля се включих в движението искащо "справедливост за Йордан Опиц" и стигнах до извода че взетото при почти пълна липса на информираност решение е било грешно.
За хората, които може да съм притеснил - не, аз не мога да застана на страната на един убиец, както се оказа - хладнокръвен и с преправено нелегално оръжие.

..........
По ирония на съдбата малко по-късно, излизайки за работа, на етажа забелязах младеж по видими признаци наркоман, който се въртеше съмнително между ел. таблото и вратата на един от апартаментите. Понеже бързах и нямах време и желание да се занимавам лично, направих най-логичното според мен за човек в цивилизован град от демократична европейска държава - обадих се на 112 и съобщих за съмнителен субект който се мотае в блока. Поискаха да го опиша, да си дам имената, да потвърдя в кой район на града е улицата и ме попитаха дали знам към кой полицейски участък е района!?!
Ще спестя цялата история, която включва още съседът отдясно, съседът отсреща и балдъзката от долния етаж, но когато час по-късно се наложи и жена ми да подаде оплакване на 112... оттам и дали номера на районното управление откъдето и обяснили, че "не сме изпращали кола по сигнала на съпруга ви, но сега ще изпратим"... е, не изпратиха!
В продължение на час и половина един наркоман тероризираше няколко семейства, спирайки им тока и блъскайки по една врата, докато от родната полиция решиха да не изпращат кола по двата сигнала!

Тъжно е. Жалко е. Долно е!
Държавата ни принуждава да си намразим родината...


.