На майка ми...
Шестнайсет години отминаха тихо,
детето не е вече малко момче,
съпругът е дядо - бял като зима,
бащата и майката - грохнаха те...
Единствено ти вечно млада остана
В сърцата ни все на четир'сет и три.
...
четвъртък, 16 декември 2010 г.
четвъртък, 2 септември 2010 г.
Бах и Елингтън
Вчера (01.09.2010) Найджъл Кенеди, неостаряващият английски бунтар, виртуоз на цигулката и шоумен, представи на Античния Театър в Пловдив своя спектакъл "Бах и Елингтън". Още докато пътувах към концерта в мислите ми се въртеше онзи любим стих на Стефан Цанев:
Душата ми плаче за сняг,
за бяло, за чисто душата ми плаче...
и той най-точно отразява очакванията които имах - да се откъсна от прашния град, от злободневната дребнавост и монотонността на ежедневието, да се срещна с голямата си, макар и поостаряла любов - музиката, и да си припомня някой позабравени усещания.
И всичко това бе на път да се случи - въпреки организаторските неуредици на входовете на Античния Театър, въпреки явното несъответствие между капацитет и продадени билети, въпреки студеното за концерт на открито време - настроението беше прекрасно, Театърът бе пълен и очакването за среща с живата легенда бе вълнуващо. Найджъл Кенеди излезе под бурни аплодисменти и започна с концерт за соло цигулка от Бах. Дали заради замръзналите му пръсти или заради трактовката му, чувах закачени паразитни тонове, но те бяха толкова странно хармонични, че се запитах дали моето разбиране за автора и изпълнителя не са силно ограничени. И въпреки това неземната космическа музика на Бах и виртуозното изпълнение на мистър Кенеди ме накараха да се чувствам много специално. С неподправения си артистизъм, с английското чувство за хумор и хулиганския си език и външен вид Найджъл придаде на бароковата музика форма каквато не бях срещал досега. Беше... модерно... и това без да се загуби нито за секунда дълбочината, ескпресивността и гениалността.
След антракта следва съвсем друга история - Елингтън. Електрическа цигулка, ефекти, бенд и вълшебството на джаза от 30-те на миналия век. В тъмнината на нощта, сред далечните светлини на града, изпълненията на Найджъл и компания ме накараха да се чувствам като в приказка. Силни аплодисменти за Пловдивска Филхармония, чийто акомпанимент и стилистично и емоционално беше на нивото на виртуозния солист.
Но въпреки магията на музиката и майсторството на Найджъл, на групата му и на Пловдивската Филхармония, сега се връщам към спектакъла със смесени чувства. Най-вече заради спомена за режещия вятър в ушите ми (и в микрофоните) и неприятния звук от колоните. Този концерт не бе за Античния Театър! Това бе концерт за залата на Филхармонията, където да се насладим на автентичен акустичен бароков стил! Осакатеният от микрофони, тонколони и никаква акустика звук ме накара да се почувствам глупаво още от първия тон, когато вместо от посоката на изпълнителя, пристигна отляво, където беше най-близката тонколона. Шумът от вятъра в микрофоните убиваше тихите лирични моменти. Студът караше музикантите да се свиват като мишки в паузите.
Накратко - едно прекрасно изживяване бе помрачено от липсата на организаторски нюх и навременна намеса за преместване на събитието на по-подходящо място.
петък, 20 август 2010 г.
Откъде да започна, или За едно дълго отлагано начало.
Беше време когато изкуството изпълваше целият ми ден.
Събуждах се с музика в главата си, прекарвах деня си в театрални репетиции и го завършвах с импровизиран концерт сред приятели. Такъв бе животът на 21. Сега е различно.
Само че тази публикация не е някакъв меланхоличен разказ за загубените младежки емоции и заравянето в ординарното. Това е анонс за нещо, което отлагам твърде дълго - моя подкаст!
Да, подкаст в името на многото музика, която през годините беше достояние само на мен и тесен кръг мои съмишленици и приятели. Неща, към които все се връщам през последните 10 години и все ми се е искало да ги споделя с повече хора. Рок музика, театрална музика, записи от домашни студиа и ъндърграунд концерти, спомени, случки, от какво се вдъхновявах, къде исках да стигна - очаквайте всичко това скоро в няколко подкаст серии.
PS: "скоро" е разтегливо понятие ;)
Събуждах се с музика в главата си, прекарвах деня си в театрални репетиции и го завършвах с импровизиран концерт сред приятели. Такъв бе животът на 21. Сега е различно.
Само че тази публикация не е някакъв меланхоличен разказ за загубените младежки емоции и заравянето в ординарното. Това е анонс за нещо, което отлагам твърде дълго - моя подкаст!
Да, подкаст в името на многото музика, която през годините беше достояние само на мен и тесен кръг мои съмишленици и приятели. Неща, към които все се връщам през последните 10 години и все ми се е искало да ги споделя с повече хора. Рок музика, театрална музика, записи от домашни студиа и ъндърграунд концерти, спомени, случки, от какво се вдъхновявах, къде исках да стигна - очаквайте всичко това скоро в няколко подкаст серии.
PS: "скоро" е разтегливо понятие ;)
Абонамент за:
Публикации (Atom)