сряда, 22 май 2019 г.

Осъзнато?

Освободиш ли се от илюзията за контрол над случващото се, ще се разделиш и с очакванията, които неминуемо се раминават с реалността. 

Освободиш ли се от очакванията, ще можеш да се изненадваш и радваш на това, което се случва - на малките жестове, на ежедневните неща...

четвъртък, 9 август 2018 г.

Colors... цветове, звуци и нова музика от мен :)

Отдавна трябваше да направя ново парче...

Но, както всичко друго в живота, и за това си е трябвало точното време. Този инструментал се роди за един ден и след още седмица изглаждане и миксиране съм готов да го споделя:



Коментирайте, споделяйте, всяка конструктивна критика е добре дошла!

сряда, 18 октомври 2017 г.

Душата ми плаче за сняг...

Някъде в средата на 90-те години, малко след като загубих майка си, бях завладян от поезията на Стефан Цанев... от безкрайността в която да се изгубиш, от болезнената нужда от смисъл, от неподлежащата на обяснение необятност.

Днес ни напусна леля Елена, братовчедка на майка ми, жизнена и енергична жена, за която жена ми Петя не спираше да повтаря - "толкова мил и добър човек", и това някак ме тласна, като с ритник, към онези мисли и чувства от средата на 90-те, към онези стихове...
В подобни моменти, когато монотонността на битието ми е разбита от усещането за чупливост и нетрайност, от навряното в лицето ми напомняне за преходност, има два стиха които изплуват в съзнанието ми като утеха, че всъщност това сме ние - тленни и преходни, и единственото имащо смисъл е какво сме направили с времето, което ни е дадено на този свят - "Секвоя" и "Душата ми плаче за сняг".


СЕКВОЯ
                                в памет на Никола Русев

Докосвам вечността и отминавам
и краят ми се вижда безнадеждно близък:
след 2, след 5, след 10 ли,след 20 ли години
ще бъда пръст, ще бъда прах,
ще бъда въздух или нищо,
а безсловестната секвоя
ще продължава да живее
в митически далечната 6000 година.
Ще има ли Европа?
Ще има ли България?
От днешните ни исторически свирепи битки
помен ще има ли? Поне едно,
издялано на камък име,
днешно име ще остане ли?
Докосвам вечността и отминавам
и краят ми се вижда безнадеждно близък...
Природата наистина се подиграва -
тя дала ми е мозък, за да разсъждавам
и, разсъждавайки, да стигна сам
до саркастичното си заключение:
дървото заслужава да живее повече от нас.
(Страхувам се да питам: а защо?)-
докосвам вечността и отминавам
и безнадеждно близък виждам края.
-----------------------------------------------

ДУШАТА МИ ПЛАЧЕ ЗА СНЯГ,
за бяло, за чисто душата ми плаче.
Видях много земи, много свят,
видях герои, видях палачи…
Душата ми плаче за сняг.

Доста живях, колко остава?
Чака ме моя бряг:
ругатни или слава - нямам представа…
Душата ми плаче за сняг -
чиста следа в снега да оставя.

Стефан Цанев

четвъртък, 12 май 2016 г.

Пътят.

Без път по прашен път вървя
и търся своя път във пътя,
а пътят става на река;
аз плувам в нея и се къпя.

Безпътен пак за кой ли път
на черен кръстопът се спирам?
Не е ли пътят моя съд,
осъден все да не намирам?

Напред ли... или настрани...
но никога назад по пътя!
Където минал съм гори
и аз не искам там да стъпя.

А всъщност искам,... но не знам
възможно ли е да се върна.
По пътя си се чувствам сам,
а бях със кой ли не обвързан.

Бе магистрала сякаш моят път!
В пътечка как да го намеря?
То е като безкраен, стръмен рът
сравнен със тясната постеля!

Безпътен търся път напред.
Безплътен пътят ме намира
и тръгвам, като млад поет,
по пътя, който все ме спира.


16.04.1997

понеделник, 26 май 2014 г.

Честито, Калине...

Честито, Калине - каза изпитващият и ми стисна ръката. Желая ти безаварийно кормуване!

---------------------------
Impossible is Nothing.

събота, 17 август 2013 г.

Ерозия... v.2013

Едно демо, записано за двайсет минути...
...колкото да се чуем как звучим 15 години по-късно.

Чуйте го тук - erozy-demo-2013

.