Без път по прашен път вървя
и търся своя път във пътя,
а пътят става на река;
аз плувам в нея и се къпя.
Безпътен пак за кой ли път
на черен кръстопът се спирам?
Не е ли пътят моя съд,
осъден все да не намирам?
Напред ли... или настрани...
но никога назад по пътя!
Където минал съм гори
и аз не искам там да стъпя.
А всъщност искам,... но не знам
възможно ли е да се върна.
По пътя си се чувствам сам,
а бях със кой ли не обвързан.
Бе магистрала сякаш моят път!
В пътечка как да го намеря?
То е като безкраен, стръмен рът
сравнен със тясната постеля!
Безпътен търся път напред.
Безплътен пътят ме намира
и тръгвам, като млад поет,
по пътя, който все ме спира.
16.04.1997
