четвъртък, 17 март 2011 г.

Врачки и лъжепророци.

Аз съм религиозен човек. Християнин. Вярвам, че Библията е словото на Бог.
Вярвам, че писанията са верни, че следването на примера на Исус е пътя към Бог.
На фона на тези си вярвания, разбирам позицията на някой православни свещеници за Ванга и Дънов. Врачка и лъжепророк - това са те. Съмнения в това да няма, защото първата Божа заповед е:
Аз съм Господ, Бог твой. Който те изведох от Египетската земя, от дома на робството; да нямаш други богове, освен Мене.
Всеки, който проповядва всемирно единство без разлика на кой Бог се кланяш и как го наричаш е лъжепророк. Всеки, който се представя от името на Бог е лъжепророк.

Но защо тогава хората възстават срещу това становище на църквата? Ето това е хубав въпрос.
Защото в твърде дългото отсъствие на църквата от реалния живот, врачки, баячки и секти са изместили отдавна Бог в сърцата на хората. И в безкрайната си отдалеченост от Бога, същата тази православна църква се отказва от основната си задача - да се погрижи за заблудените овце и да ги върне в стадото. Отказва да просвещава на разбираем за хората език. И хората съвсем нормално не разбират. Не можеш да вярваш в нещо, което не разбираш. И така православната църква се оказва еднакво отдалечена и от Бог и от хората.

А българите са езичници по природа. Всичките ни празници са просто похристиянчени езически ритуали. Кукери, коледари, хвърляне на кръстове в реки, минаване под маси, свещи и молитви пред идоли - която и част от обичаите ни да вземете, виждате само древни езически традиции, които нямат нищо общо с Бог. Разбираемо е, как един народ с толкова окултен бит приема врачките и лъжепророците за светци.