Ерозия... в чест на Станка Пенчева, Недьо и Шамана

Бях на осемнайсет през 1994-та, когато все още имаше тетрадки-лексикони вместо facebook и бе напълно възможно да срещнеш авторски стих написан случайно някъде, преписан от приятел, понякога дори по спомен. Такъв е случаят с една от най-добрите песни които сме изпълнявали на почти всичките си импровизирани или организирани концерти, купони и вечеринки. Години по-късно (простете невежеството ми) разбрах, че оригиналния текст е авторски стих на поетесата Станка Пенчева. Музикалната идея бе на меланхоличният ни съученик Недьо, с духовното участие на Шамана. Аранжимента е на Кирил Кирков (a.k.a. Mr.Skip). Изпълнение - Калин Мирчев и Кирил Кирков.

Видеото, което ви представям, е от импровизирания ни концерт в Учебния Театър на Пловдивския Университет от лятото на 1997 г. и, макар безкрайно аматьорско като качество, е истинско и неподправено в същността си:



С цялото ми уважение и искрените ми извинения за неразрешеното ползване на оригиналния стих към авторката Станка Пенчева:

ЕРОЗИЯ

Времето стрива планините на пясък.
Пресекват водите.
Изгнива желязото.
Как ще оцелее топлината на ласката,
Чувството как ще опазим?
Аз го крепя като съд препълнен,
Като тънко стъкло,
Като дете беззащитно.
А над главата ми падат дните-мълнии –
Ослепяват очите,
Оглушават ушите ми...
И един ден ще те погледна празно,
И един ден ще те докосна с безразличие.
Знам, че изгнива дори желязото!
Мълчи.
Обичай ме още,
Обичай ме!