Днес ни напусна леля Елена, братовчедка на майка ми, жизнена и енергична жена, за която жена ми Петя не спираше да повтаря - "толкова мил и добър човек", и това някак ме тласна, като с ритник, към онези мисли и чувства от средата на 90-те, към онези стихове...
В подобни моменти, когато монотонността на битието ми е разбита от усещането за чупливост и нетрайност, от навряното в лицето ми напомняне за преходност, има два стиха които изплуват в съзнанието ми като утеха, че всъщност това сме ние - тленни и преходни, и единственото имащо смисъл е какво сме направили с времето, което ни е дадено на този свят - "Секвоя" и "Душата ми плаче за сняг".
СЕКВОЯ
в памет на Никола Русев
Докосвам вечността и отминавам
и краят ми се вижда безнадеждно близък:
след 2, след 5, след 10 ли,след 20 ли години
ще бъда пръст, ще бъда прах,
ще бъда въздух или нищо,
а безсловестната секвоя
ще продължава да живее
в митически далечната 6000 година.
Ще има ли Европа?
Ще има ли България?
От днешните ни исторически свирепи битки
помен ще има ли? Поне едно,
издялано на камък име,
днешно име ще остане ли?
Докосвам вечността и отминавам
и краят ми се вижда безнадеждно близък...
Природата наистина се подиграва -
тя дала ми е мозък, за да разсъждавам
и, разсъждавайки, да стигна сам
до саркастичното си заключение:
дървото заслужава да живее повече от нас.
(Страхувам се да питам: а защо?)-
докосвам вечността и отминавам
и безнадеждно близък виждам края.
-----------------------------------------------
в памет на Никола Русев
Докосвам вечността и отминавам
и краят ми се вижда безнадеждно близък:
след 2, след 5, след 10 ли,след 20 ли години
ще бъда пръст, ще бъда прах,
ще бъда въздух или нищо,
а безсловестната секвоя
ще продължава да живее
в митически далечната 6000 година.
Ще има ли Европа?
Ще има ли България?
От днешните ни исторически свирепи битки
помен ще има ли? Поне едно,
издялано на камък име,
днешно име ще остане ли?
Докосвам вечността и отминавам
и краят ми се вижда безнадеждно близък...
Природата наистина се подиграва -
тя дала ми е мозък, за да разсъждавам
и, разсъждавайки, да стигна сам
до саркастичното си заключение:
дървото заслужава да живее повече от нас.
(Страхувам се да питам: а защо?)-
докосвам вечността и отминавам
и безнадеждно близък виждам края.
-----------------------------------------------
ДУШАТА МИ ПЛАЧЕ ЗА СНЯГ,
за бяло, за чисто душата ми плаче.
Видях много земи, много свят,
видях герои, видях палачи…
Душата ми плаче за сняг.
Доста живях, колко остава?
Чака ме моя бряг:
ругатни или слава - нямам представа…
Душата ми плаче за сняг -
чиста следа в снега да оставя.
Стефан Цанев
за бяло, за чисто душата ми плаче.
Видях много земи, много свят,
видях герои, видях палачи…
Душата ми плаче за сняг.
Доста живях, колко остава?
Чака ме моя бряг:
ругатни или слава - нямам представа…
Душата ми плаче за сняг -
чиста следа в снега да оставя.
Стефан Цанев
